-
Количката е празна!
Драскотините по стъклото на часовника невинаги налагат подмяна. При акрилно стъкло фините следи често могат да бъдат намалени с подходяща полираща паста. При минерално и сапфирено стъкло домашното полиране е значително по-трудно и може да доведе до неравна повърхност, повредено покритие или незадоволителен резултат.
Преди да използвате абразив, трябва да установите материала на стъклото и да прецените дълбочината на повредата. При пукнатина, отчупен ръб или съмнение за антирефлексно покритие по-безопасното решение е преглед в часовникарски сервиз.

Най-често се срещат акрилно, минерално и сапфирено стъкло. Те се различават по твърдост, устойчивост на удар и възможност за възстановяване.
Акрилното стъкло, наричано още плексиглас или hesalite, всъщност е прозрачна пластмаса. То е по-меко от минералното и сапфиреното стъкло, затова сравнително лесно получава фини драскотини.
Предимството е, че леките повърхностни следи обикновено могат да бъдат полирани. Акрилът е и сравнително устойчив на раздробяване при удар, поради което продължава да се използва при някои спортни, ретро и професионални часовници.
Минералното стъкло е обработено стъкло, което е по-устойчиво на драскане от акрила. То е широко разпространено при часовници от средния и достъпния ценови сегмент.
Драскотините по него се отстраняват трудно. За видим резултат обикновено са необходими специализирани абразиви и машинна обработка. При стандартна форма подмяната често е по-практична от продължително полиране.
Часовниковото сапфирено стъкло обикновено се произвежда от синтетичен корунд. Сапфирът има твърдост 9 по скалата на Моос и е много устойчив на надраскване, но това не означава, че е неразрушим. Твърдостта описва устойчивостта на драскане, а не защитата от счупване или отчупване при силен удар.
При сериозна драскотина сапфирът изисква обработка с диамантени абразиви. Домашното полиране рядко е разумно, особено когато върху външната повърхност има антирефлексно покритие.
Повече информация за твърдостта и устойчивостта на сапфира е публикувана от Gemological Institute of America.
Най-сигурният начин е да проверите техническите характеристики на конкретната референция. Информацията може да бъде посочена в продуктовата страница, ръководството, гаранционната карта или официалния каталог на производителя.
Не разчитайте изцяло на домашни тестове. Капки вода, звук при почукване, температура при допир и оттенъкът на отражението могат да дадат подвеждащ резултат.
Причините са няколко:
Не правете тест с нож, игла, шкурка или друг остър предмет. Така може да създадете нова драскотина, без да установите надеждно материала.
Домашното полиране има най-голям шанс за успех при фини повърхностни следи върху акрилно стъкло. Те обикновено изглеждат като тънки линии, които се виждат под определен ъгъл, но почти не се усещат с нокът.
Резултатът зависи от дълбочината на драскотината и формата на стъклото. При отстраняване на материал повърхността постепенно се изравнява. Колкото по-дълбока е следата, толкова повече материал трябва да се отнеме и толкова по-голям е рискът от оптични изкривявания.
При луксозни часовници непрофесионалното полиране може да намали стойността, особено ако промени оригиналната форма, покритието или състоянието на рядко стъкло.
Използвайте продукт, който е изрично предназначен за акрилни часовникови стъкла или прозрачни пластмаси. Следвайте инструкциите на производителя, защото съставът и препоръчителното време за работа се различават.
Защитата на корпуса е важна, защото полиращата паста съдържа абразив. Тя може да промени матиран или полиран финиш, да засегне цветно покритие или да се натрупа в тесните пространства около стъклото.
Няма универсално време за полиране. По-разумно е да работите на кратки етапи, отколкото да прилагате силен натиск продължително. Спрете, ако се появи замъгляване, неравномерен блясък или оптично изкривяване.
Отстранете лентата внимателно и почистете остатъците от пастата със суха мека кърпа. Не промивайте часовника под течаща вода, освен ако неговата водоустойчивост е проверена и производителят допуска това.
Полирането на външната повърхност на акрилното стъкло обикновено не изисква отваряне на корпуса и само по себе си не трябва да променя водоустойчивостта. Риск възниква, ако паста или течност попаднат около уплътнението, коронката или бутоните, или ако стъклото вече е повредено и разхлабено.
Пастата за зъби често се препоръчва като домашен абразив, но не е разработена за часовникови стъкла. Различните продукти имат различна абразивност и могат да съдържат избелващи частици, оцветители, ароматизатори и други добавки.
Възможно е тя временно да намали видимостта на много фини следи върху акрил, но резултатът е непредвидим. Може да останат замъгляване, нови микродраскотини или остатъци около безела. Специализираната паста за акрил е по-контролируемият избор.
Не използвайте сода, метална полирпаста, автомобилни препарати, прах за почистване или шкурка без професионален опит и подходящо оборудване.
Технически някои драскотини по минерално стъкло могат да бъдат обработени със специализирани абразиви, например цериев оксид или диамантени съединения. На практика работата е бавна и изисква контрол на натиска, температурата и геометрията на повърхността.
Продължителното полиране на една зона може да създаде вдлъбване. То може да стане видимо като изкривяване на стрелките и циферблата при поглед под ъгъл.
Други възможни проблеми са:
При стандартно плоско минерално стъкло сервизната подмяна често дава по-добър и предвидим резултат. Преди решение трябва да се сравнят цената на новото стъкло, трудът, наличността на оригинална част и необходимостта от последващ тест за водоустойчивост.
Сапфирът може да бъде полиран с диамантени абразиви, които са достатъчно твърди, за да обработят повърхността му. Това обаче не е подходяща процедура за начинаещи.
При часовниково стъкло трябва да се запази точната форма и равномерната прозрачност. Работата по една малка драскотина може да създаде оптично изкривяване, без следата да изчезне напълно.
Преди обработка трябва да се установи и дали драскотината е:
Понякога видимата линия е следа от по-мек материал, пренесен върху сапфира, а не реална драскотина. Тя може да се отстрани при професионално почистване. Не използвайте остри предмети, за да проверявате това.
Антирефлексното покритие намалява отраженията и подобрява четимостта на циферблата. То може да бъде нанесено от вътрешната страна, от външната страна или от двете страни на стъклото.
Външното покритие е по-достъпно за механично въздействие и може да получи следи, въпреки че самото сапфирено стъкло под него е неповредено. При полиране покритието може да бъде отстранено само в една зона, което оставя видимо петно и различно отражение.
Синкав, зелен или виолетов отблясък може да подсказва наличие на антирефлексен слой, но не е достатъчно доказателство. Проверете характеристиките на конкретния модел или се консултирайте със сервиз.
Подмяната е препоръчителна при:
Напукан часовник не трябва да се носи във вода. Пукнатината може да се разшири, а влагата и прахът да достигнат циферблата и механизма.
След подмяна корпусът трябва да бъде затворен с подходящо уплътнение. Ако часовникът се използва около вода, е необходимо да се направи тест за водоустойчивост.
Да. Най-честите проблеми не са причинени от самата паста върху акрила, а от неправилна подготовка и прекалено агресивна обработка.
При фини драскотини върху акрилно стъкло внимателното ръчно полиране със специализиран продукт обикновено е разумна първа стъпка. Работете постепенно и спрете, ако повърхността започне да изглежда неравномерно.
При минерално стъкло професионалната оценка и подмяната често са по-практични от домашното полиране. При сапфирено стъкло първо трябва да се установи дали е засегнат самият кристал или неговото покритие.
Когато избирате нов модел сред марковите часовници, проверявайте материала на стъклото в техническите характеристики. Сапфирът осигурява висока устойчивост на драскане, минералното стъкло е широко използвано и достъпно за подмяна, а акрилът се драска по-лесно, но позволява сравнително лесно възстановяване на повърхността.