Кой и кога е изобретил часовника?

Днес е много лесно да разберем колко е часът - чрез часовника си или чрез технологиите. Но преди изобретяването на първия часовник не е било лесно да се ориентираш за времето. Трябвало е да изчакате, докато отидете в някой град, за да погледнете единствения часовник, окачен на камбанарията. Но тогава кой е изобретил часовника и през коя година? В тази статия ще се върнем към произхода на първия часовник, за да отговорим на този въпрос.

Еволюцията на часовника през вековете

Измерването на времето е било от изключително значение за човечеството още от древността. Първите устройства за измерване на времето включвали слънчеви часовници, пясъчни часовници и водни часовници, известни като клепсидри. Тези ранни методи, макар и революционни за времето си, имали сериозни ограничения - не можели да функционират през нощта или при облачно време и не били преносими.

Първите механични часовници се появяват през XIII век в Европа, но те били масивни съоръжения, монтирани на кули и използвали сложна система от тежести и махала. Тези часовници изисквали постоянна поддръжка и не били особено точни, но въпреки това били значителен технологичен напредък.

Петер Хенлайн - изобретателят на първия преносим часовник

Макар че часовниците съществуват още от XIII в., едва през XVI в. те са били умалени и са се превърнали в първите модели часовници, подобни на съвременните. Трябва да се спомене обаче, че първият преносим часовник не би могъл да бъде изобретен без главната пружина - метална лента, която съхранява енергия и я освобождава чрез постепенно отпускане.

Когато се отпусне, тази пружина задвижва система от зъбни колела, която позволява на стрелките да се въртят върху циферблата. По този начин пружината замества тежестите и ролките, които са позволявали функционирането на тогавашните часовници. Първите опити не били убедителни, часовниците излизали от строя след седмица.

Ето защо е трябвало да чакаме до XVI в., около 1510 г., за да види бял свят първият преносим часовник, благодарение на Петер Хенлайн (1479-1542), немски часовникар от Нюрнберг. Той е признат като изобретател на първия истински преносим часовник, който не изисквал тежести за функционирането си.

Нюрнбергските яйца - първите джобни часовници

Първите преносими часовници далеч не приличат на часовниците, които носим днес. Те са били проектирани да остават в джобовете и са имали формата на яйце, а не на сравнително плосък диск, който се поставя на китката ни като днешните.

Тези ранни часовници са наречени "Нюрнбергски яйца", в съответствие с произхода на създателя им Петер Хенлайн. Постепенно, когато стават по-плоски, те приемат името часовници с клин, като клинът е наименованието, дадено на джоба, предвиден за тази цел.

Първите часовници със скъпоценни камъни и женски часовници

В края на XVII и началото на XVIII век, часовникът започва да се превръща не само в практичен инструмент, но и в модно бижу. Това е периодът, когато часовниците започват да се украсяват със скъпоценни камъни и благородни метали.

Часовникът става известен сред жените, като отначало се приспособява към техните огърлици, а през XIX в. се миниатюризира под формата на пръстен. Отчитането на времето, когато часовникът е бил окачен на врата им, не е било най-практично, кривогледството е било почти гарантирано.

Както виждате, часовникът е бил използван от жените повече като моден аксесоар, отколкото като инструмент за реално измерване на времето. Тези ранни женски часовници често са били истински произведения на изкуството, демонстриращи високо майсторство и изящен вкус.

Революцията на ръчните часовници

Първите ръчни часовници - от кралски подарък до масова употреба

Първият ръчен часовник е създаден в края на XVI в., когато на граф Лестър хрумва идеята да прикрепи гривна към часовник като подарък за кралица Елизабет I. Този уникален подарък поставя началото на концепцията за носене на часовник на китката.

В края на XIX в. ръчният часовник започва да се утвърждава, поради факта, че е много по-практичен от часовниците, носени на врата. Въпреки това този аксесоар остава почти изключително запазен за жените, тъй като мъжете по онова време смятат ръчния часовник за твърде женствен.

Чак по време на Бурската война (1899-1902 г.) и Първата световна война ръчният часовник е разпространен сред мъжете. Всъщност ръчният часовник доказва своята практичност по време на бойните действия и става изключително популярен. Офицерите открили, че е много по-удобно да погледнат часа на китката си, отколкото да вадят джобен часовник, особено в напрегнати ситуации.

Еволюция на часовниковите механизми

Часовник с ръчно навиване, автоматичен часовник и кварцов часовник

Първите часовници естествено са били ръчно навивани. Всеки ден е трябвало часовникът да бъде навит, за да се задейства отново пружината и по този начин часовникът да функционира. Това изисквало ежедневно внимание и грижа от страна на собственика.

Механичният часовник с автоматично навиване (наречен "вечен часовник" по време на създаването му) се появява през 1778 г. благодарение на Абрахам Луи Перет, благодарение на когото вече не било необходимо часовникът да се навива всяка вечер! Този механизъм използва движението на ръката на носещия, за да навива пружината.

Този механизъм се превръща в техническо постижение за онова време, но въпреки това не се развива широко. Едва през XX век с появата на ръчния часовник автоматичният мъжки часовник и автоматичният дамски часовник се разпространяват широко и се утвърждават във всички часовникарски работилници.

Кварцовата революция в часовникарството

Първият кварцов мъжки часовник (часовник с батерия) е създаден от Seiko през 1969 г. Тази технология повишава прецизността на часовниците и е истинска революция в света на часовникарството. Кварцовите часовници използват вибрациите на кварцов кристал, задвижван от електричество, за да измерват времето с изключителна точност.

През 70-те години на XX век, кварцовите часовници предизвикват т.нар. "кварцова криза" в традиционната швейцарска часовникарска индустрия, тъй като по-евтините и по-точни японски кварцови часовници завладяват пазара. Това принуждава швейцарските производители да се преориентират към луксозния сегмент и да подчертаят майсторството и традицията в създаването на механични часовници.

Съвременните тенденции в часовникарството

В наши дни наблюдаваме възраждане на интереса към механичните часовници, особено автоматичните, които се ценят като символ на майсторство, традиция и луксозен аксесоар. Същевременно, новите технологии донесоха появата на смарт часовниците, които комбинират функциите на класическия часовник с тези на модерните смартфони.

Независимо от технологичните иновации, часовникът остава не само инструмент за измерване на времето, но и важен моден аксесоар и статусен символ, отразяващ личността и стила на своя притежател.