-
Количката е празна!
Днес е много лесно да разберем колко е часът - чрез часовника си или чрез технологиите. Но преди изобретяването на първия часовник не е било лесно да се ориентираш за времето. Трябвало е да изчакате, докато отидете в някой град, за да погледнете единствения часовник, окачен на камбанарията. Но тогава кой е изобретил часовника и през коя година? В тази статия ще се върнем към произхода на първия часовник, за да отговорим на този въпрос.
Макар че часовниците съществуват още от XIII в., едва през XVI в. те са били умалени и са се превърнали в първите модели часовници, подобни на съвременните. Трябва да се спомене обаче, че първият часовник не би могъл да бъде изобретен без главната пружина - метална лента, която съхранява енергия и я освобождава чрез постепенно отпускане. Когато се отпусне, тя задвижва система от зъбни колела, която позволява на стрелките да се въртят върху циферблата. По този начин пружината замества тежестите и ролките, които са позволявали функционирането на тогавашните часовници. Първите опити не били убедителни, часовниците излизали от строя след седмица.
Ето защо е трябвало да чакаме до XVI в., около 1510 г., за да види бял свят първият часовник, благодарение на Петер Хенлайн (1479-1542), немски часовникар от Нюрнберг. Те далеч не приличат на часовниците, които носим днес, а са били проектирани да остават в джобовете и са имали формата на яйце, а не на сравнително плосък диск, който се поставя на китката ни като днешните. Тези ранни часовници са наречени Нюрнбергски яйца, в съответствие с произхода на създателя им Петер Хенлайн. Постепенно, когато стават по-плоски, те приемат името часовници с клин, като клинът е наименованието, дадено на джоба, предвиден за тази цел.
Часовникът става известен сред жените, като отначало се приспособява към техните огърлици, а през XIX в. се миниатюризира под формата на пръстен. Отчитането на времето, когато часовникът е бил окачен на врата им, не е било най-практично, кривогледството е било почти гарантирано. Както виждате, часовникът е бил използван от жените повече като моден аксесоар, отколкото като инструмент за реално измерване на времето.
Първият ръчен часовник е създаден в края на XVI в., когато на граф Лестър хрумва идеята да прикрепи гривна към часовник като подарък за кралица Елизабет I. В края на XIX в. ръчният часовник започва да се утвърждава, поради факта, че е много по-практичен от часовниците, носени на врата. Въпреки това този аксесоар остава почти изключително запазен за жените, тъй като мъжете по онова време смятат ръчния часовник за твърде женствен. Чак по време на Бурската война (1899-1902 г.) и Първата световна война ръчният часовник е разпространен сред мъжете. Всъщност ръчният часовник доказва своята практичност по време на бойните действия и става изключително популярен.
Първите часовници естествено са били ръчно навивани. Всеки ден е трябвало часовникът да бъде навит, за да се задейства отново пружината и по този начин часовникът да функционира. Механичният часовник с автоматично навиване (наречен вечен часовник по време на създаването му) се появява през 1778 г. благодарение на Абрахал Луи Перет, благодарение на когото вече не било необходимо часовникът да се навива всяка вечер! Т
ози механизъм се превръща в техническо постижение за онова време, но въпреки това не се развива. Едва през XX век с появата на ръчния часовник автоматичният мъжки часовник и автоматичният дамски часовник се разпространяват широко и се утвърждават във всички часовникарски работилници. Първият кварцов мъжки часовник (часовник с батерия) е създаден от Seiko през 1969 г. Тази технология повишава прецизността на часовниците и е истинска революция в света на часовникарството.